Титла - TITUL |
Име - JMÉNO |
Династия - DINASTIE |
Династичен герб
ERB
|
Години на управление
OBDOBÍ VLÁDY
|
Бележки - POZNÁMKY
|
MÝTIČTÍ NEBO HYPOTETIČTÍ BULHARŠTÍ VLÁDCI
Митични или хипотетични български владетели [1]
|
— |
Зиези - ZIEZI |
син на Сим и внук на Ной
syn SIMA vnuk NOA
|
— |
? |
[2] митичен прародител на българите
mýtický prapředek bulharů
|
— |
Мосох - MOSOCH |
син на Яфет
syn JAFATA
|
— |
? |
[3] митичен илиро-български прародител |
— |
Илирик - ILIRIK |
? |
— |
986 пр. Хр. - 823 пр. Хр
986 - 823 p.n.l.
|
[3][4] Йеросхимонах Спиридон го нарича първи илирически крал
Yeroschimonach Spiridon ho nazývá 1.ilirský král
|
— |
Бладилий(Владилий)
BLADYLIY / Vladyliy/
|
? |
— |
823 (820) пр. Хр. - 763 пр. Хр
823/820/ - 763 p.n.l.
|
[3][4] Йеросхимонах Спиридон го нарича втори илирически крал
Yeroschimonach Spiridon ho nazývá 2. ilirský král
|
— |
Колад (Колед/Коледа)
KOLAD/ Koled, Koleda/
|
? |
— |
763 (700) пр. Хр
- ?
763 / 700/ p.n.l.-?
|
[3][4] Йеросхимонах Спиридон го нарича трети илирически крал
Yeroschimonach Spiridon ho nazývá 3. ilirský král
|
— |
Брем
BREM
|
син на Колад
syn Kolada
|
— |
? |
[3] Йеросхимонах Спиридон го нарича четвърски илирически крал
Yeroschimonach Spiridon ho nazývá 4. ilirský král
|
— |
Болг (Боу)
BOLG/ Bou/
|
син на Колад
syn Kolada
|
— |
670 пр. Хр. - 588 (585) пр. Хр
670p.n.l.- 588/ 585/ p.n.l.
|
[3][4] Йеросхимонах Спиридон го нарича пети илирически крал
Yeroschimonach Spiridon ho nazývá 5. ilirský král
|
— |
Ладо (Лил/Лила)
LADO / Lil, Lila/
|
? |
— |
588 (585) пр. Хр - 360 пр. Хр
588/585/ - 360 p.n.l.
|
[3][4] Йеросхимонах Спиридон го нарича шести български крал
Yeroschimonach Spiridon ho nazývá šestý bulharský král
|
— |
Перун(Пеперуд)
PERUN /Peperud /
|
? |
— |
360 пр. Хр - 340 пр. Хр.
360 - 340 p.n.l..
|
[4] |
— |
Сирма
SIRMA
|
? |
— |
340 пр. Хр - 300 пр. Хр.
340 - 300 p.l.n.
|
[4] |
— |
Агрон
AGRON
|
? |
— |
300 пр. Хр - 270 пр. Хр.
300 - 270 p.n.l.
|
[4] |
— |
Лангар
LANGAR
|
? |
— |
270 пр. Хр - 250 пр. Хр.
270 - 250 p.n.l.
|
[4] Ако е съществувал, то едва ли е същият Лангар от Аграи
Jestliže existoval, sotva by to byl ten samý Langar z Agraye
|
— |
Пиний
PINYY
|
? |
— |
250 пр. Хр - 200 пр. Хр.n.l.
|
[4] |
Кан
KHAN
|
Мотун
MOTUN
|
Дуло
DULO
|
— |
209 - 174 г. пр. Хр. |
[5] |
— |
Гентий
GENTIY
|
? |
— |
200 пр. Хр - 120 пр. Хр. |
[4] |
— |
Декефал
DEKAFAL
|
? |
— |
120 пр. Хр - ? |
[4] |
— |
Вологис
VOLOGIS
|
? |
— |
58 пр. Хр - ? |
[4] |
Кан (княз)[6]
KHAN (KNÍŽE)
|
Авитохол
AVITOCHOL
|
род Дуло
DULO
|
— |
ок.153 - ? |
[7] Някои автори го отъждествят с хунския вожд Атила.
Někteří autoři ho identifikují s hůnským vůdcem Atillou
|
Кан (княз)[6]
KHAN (KNÍŽE)
|
Атилла
ATILLA
|
? |
— |
400 - 430 |
[4] Поп Йовчо вероятно има предвид хунския вожд Атила.
zde se pravděpodobně hovoří o hůnovi Atillovi
|
Кан (княз)[6]
KHAN ( KNÍŽE )
|
Ирник (Бел-Кермек/Ернак)
IRNIK (BEL - KERMEK / ERNAK)
|
род Дуло
DULO
|
— |
455 - 465 |
[7] отъждествяван със сина на Атила
identifikován jako syn Atilly
|
Кан (княз)[6]
KHAN (KNÍŽE )
|
Борис
BORIS
|
? |
— |
490 - 502 |
[4] |
Кан (княз)[6]
KHAN ( KNÍŽE )
|
Волег
BOLEG
|
? |
— |
502 - 530 |
[4] |
— |
Реан (Кеанос)
REAN ( KEANOS )
|
? |
— |
? - 504 - ? |
[8] Блазиус Клайнер го нарича пръв вожд на българите.
Blasius Kleiner ho nazývá první vůdce bulharů
|
Кан (княз)[6]
KHAN ( KNÍŽE )
|
Драгон
DRAGON
|
? |
— |
530 - ? |
[4] |
Кан[6]
KHAN
|
Заберган
ZABERGAN
|
? |
— |
550 - 562 |
кан на кутригурите българи, Наследява трона на аварския каганКандик
Khan kutrigurských bulharů, zdědil trůn od avarského khagana Kandika
|
Хаган |
Баян
BAYAN
|
? |
— |
562 - 602 |
Първи хаган на авари и българи, Наследява трона на българския канЗаберган
První hagan avarů a bulharů. dědí trůn po bulharském khanovi Zaberganovi
|
VLÁDCI VELIKÉHO BULHARSKA
|
Кан (княз,патриций)[6] |
Органа |
род Дуло |
— |
617 - 630 |
регент на утигурите |
Кан (княз)[6] |
Гостун |
род Ерми |
— |
630 - 632 |
[7] |
Кан (княз, патриций)[6] |
Кубрат (Курт) |
род Дуло |
— |
632 – 665 |
[7] "Основател на Старата Велика България" със северното причерноморие. Открит е гроба му в Малая Перешчепина. Християнският характер на погребението, откритите съдове, както и титлата "патриции" подкрепят теорията, че Кубрат е християнин.[източник?] |
Кан (княз)[6] |
Батбаян(Безмер) |
род Дуло |
— |
665 – 668 |
[7] |
|
Кан [6] |
Аспарух |
род Дуло |
— |
681 – 701 |
Основател на Дунавска България, наложила се военно и призната с договор от Византия, столицата е Плиска. |
Кан[6] (княз, кесар) |
Тервел(Тривелий) |
род Дуло |
— |
701 – ок. 718 /721 |
римски "кесар" коронован от Императoр Юстиниан риноотмет, присъединил с договор, без война, Загорска област към България, първата територия южно от Балкана. Отношенията с Византия са трайно урегулирани с политически и търговски договор. Провъзгласен е за "Спасител на Европа" след като унищожава войските на Арабския халифат при Константинопол и спира Ислямската инвазия към Европа, канонизиран за светец от източната и западната църкви. Създаден е монументалният Мадарски конник. |
Кан [6] |
Кормес(Кормесий) |
род Дуло |
— |
ок. 718 / 721 –738 |
Продължава мира. |
Кан [6] |
Севар |
род Дуло |
— |
738 – 753 / 754 |
Убит от боилите за провизантийска политика. |
Кан [6] |
Кормисош |
род Вокил |
— |
753 / 754 – 756 |
Българската войска достига Цариград, но е отбита. За това военно поражение е детрониран. |
Кан [6] |
Винех |
род Вокил |
— |
756 – 760 |
Убит заедно с рода си за провизантийска политика. |
Кан [6] |
Телец |
род Угаин |
— |
760 – 763 |
Убит от боилите след военно поражение. |
Кан [6] |
Сабин |
род Вокил |
— |
763 – 766 |
Детрониран от народен събор за провизантийска политика. Беглец във Византия. |
Кан [6] |
Умор |
род Вокил |
— |
авг. – септ.766 |
Свален с бунт, за да не провежда провизантийска политика. |
Кан [6] |
Токту |
вероятно родУгаин |
— |
766 – 767 |
Детрониран и убит заедно с брат си от провизантийската аристокрация. |
Кан [6] |
Паган |
неизвестен род |
— |
767 – 768 |
Убит от слугите си за провизантийската си политика. |
Кан [6] |
Телериг |
неизвестен род |
— |
768 – 777 |
При него започват походите в Македония за освобождаване на нейното славянско население от гръко-византийското господство и приобщаването му към единоплеменната им България. Прочиства двора в Плиска от византийски шпиони. |
Кан [6] |
Кардам |
неизвестен род |
— |
777 – 803 |
Ликвидирани са вътрешните междуособици. България минава в настъпление южно от Балкана. |
Кан [6] |
Крум (Крун) |
неизвестен род, може би Дуло |
— |
803 – 814 |
Първи мерки за консолидиране на славяни, българи, авари и античен субстрат в единна народност. Прието е аварското облекло за официално за сметка на славянското и прабългарското. Първите писани български закони. Безпощадни мерки срещу корупцията, пиянството, просията и всичко, което отслабва държавата и разваля народа. Завоюва Банат, Трансилвания, земите на запад от р. Тимок с център Белград. След войни с Византия приобщава славяните по поречието на р. Струма и Сердика. България обхваща териториите от Карпатите и Буда-Пеща до предградията на Одрин (превзет през 813 г.). Военен разгром на Византийската империя, опожарила Плиска. Византийският император Никифор І Геник е пленен и обезглавен в битката във Върбишкия проход през 811 г. Плиска се въстановява като голям каменен град. Разпростиране на българското влияние и начало на приобщаването на Македония и Беломорието към България. Българите обсаждат Цариград. Умира внезапно при подготовка на нов поход към Константинопол. |
Кан |
Омуртаг |
Крумова династия, вероятно част отДуло |
— |
814 – 831 |
Вероятно в началото управлява с регенти Докум, Цог и Диценг, според някои източници — братя на Крум. Ханът строител. 30 годишен мир с Византия. Столицата блести с мащабни монументални каменни сгради. Изграждат се водопровод и канализация. |
Кан |
Маламир |
Крумова династия, вероятно част отДуло |
— |
831 – 836 |
Вероятно с регент кавхан Исбул. Цялата бласт Загоре (Горна Тракия) е включена в България, завършено е водоснабдяването на Плиска. |
Кан [6] |
Пресиян I |
Крумова династия, вероятно част отДуло |
— |
836 – 852 |
Вероятно в началото управлява с регент кавхан Исбул. Присъединени са Македония, части от Албания и земи в Беломорието. |
Княз[6] / |
Борис I (Михаил) |
Крумова династия, вероятно част отДуло |
— |
852 – 864 - кан
864 – 889 - княз |
Син на кан Пресиян. Князът Покръстител. България се християнизира в 864-5 г. Избива 52-ма души - боили и техните синове участвали в опит за преврат, противопоставящ се на християнството (Митът за "Избиването на 52-та болярски родове", създаден от младия Константин Иречек, бе опроверган от Г. Тодоров). Сключва мир с Византия. Сърбия е поставена под българска зависимост. Създадена е и се утвърждава българската азбука — Кирилицата. Начало на единна българска култура и народност. Построена е най-голямата за времето си катедрала в Европа - Голямата базилика в Плиска. Канонизиран за светец на Църквата. |
Княз |
Владимир (Расате) |
Крумова династия, вероятно част отДуло |
— |
889 – 893 |
Първороден син на княз Борис I. Установява връзки с Немското кралство за възможен съюз срещу Великоморавия. Опитва се да откъсне България от влиянието на Византия и да възстанови езичеството. Детрониран с преврат от баща си, брат си и народен събор. Ослепен и затворен в тъмница. |
Цар |
Симеон I |
Крумова династия, вероятно част отДуло |
— |
893 – 913 - княз
913 – 918 - василевс на българите
918 - 927 - василевс на българите и ромеите |
Син на княз Борис I и брат на княз Владимир. Нова столица след народен събор става Велики Преслав, превърнат в изящен каменен град само за 10-тина години. Води успешни войни: през 894 г. разбива византийците при Одрин, през 904 г. с нов договор урежда разширяването на територията на България в южна Македония и южна Албания. През 913 г. достига Константинопол и го обсажда, превзема Одрин през 914 г. Печели блестяща победа при река Ахелой - 917 г. Ликвидиран е васалитетът на Сърбия и тя става регулярна българска територия (924 г.). Българските граници опират в три морета: Черно, Бяло и Адриатическо. Създадена е Българската Патриаршия. Златен век на българската книжнина. Умира от сърдечна криза по време на война с Хърватия през 927 г. |
Цар |
Петър I (Свети цар Петър) |
Крум, вероятно част от Дуло |
— |
927 – 969 |
Син на Симеон I. 40-годишен мирен договор с Византия и продължава традициите на Симеоновия Златен век. Сключва брак с внучката на византийския император Роман Лакапин - Мария. Византия му признава титлата Цар на българския владетел и то за втора в йерархията след възантийския и по-висша от тази на немския император, както и патриарх на българския църковен глава. Води войни с печенегите, маджарите, губи част от отвъддунавските си владения и губи контрола върху Сърбия. Появява се богомилството. Оттегля се в манастир след сърдечен удар, вследствие на загуба на битка от киевския княз Светослав I. |
Цар |
Михаил |
Крумова династия, вероятно част отДуло |
— |
969 - 970 |
Първороден син на Симеон I и брат на Петър I. По неизвестни причини е лишен от престолонаследие и е изпратен в манастир. През 930 г. напуснал манастира, заел крепост в Струмишка област и вдигнал възстание. Умира по време на бойните действия. |
Цар |
Борис II |
Крумова династия, вероятно част отДуло |
— |
970 – 971 |
Преслав е завладян първо от русите, водени от княз Светослав, а после от Византийския император Йоан Цимисхи, който побеждава и русите. Царят е отведен в плен в Константинопол и е развенчан. Бяга към България. На границата е убит погрешка от български войник. |
Колективно наместничество накомитопулите |
Давид,Мойсей, Арон,Самуил |
ВероятноКрумова династия |
— |
971 – 977 |
синове на комит Никола, Отстояват независиостта на България, изгонват византийците от Преслав и Добруджа и не ги допускат в Западна България. Столица вероятно става София. Там е и седалището на българския Патриарх. При Траянови врата Самуил нанася тъжък разгром на византийската армия, сравним само с този при Ахелой. Самуил управлава във Видин, Никола и след него Арон — в София, Давид — в Преспа, а Мойсей — в Струмица. Никола умира от естествена смърт, Давид е убит от влашки разбойници между Преспа и Костур, Мойсей загива в битка, обсаждайки Сяр, а Арон е убит заедно с цялото си семейство (с изключение на сина му Иван Владислав) от Самуил в Разметаница за измяна и заговор с ромеите. |
Цар |
Роман |
Крумова династия, вероятно част отДуло |
— |
977 – 997 |
Избягал с брат си Борис ІІ от Цариград той е посрещнат от Самуил и коронясан от Патрарха. Установява столицата в Скопие. Дели управлението със Самуил. Повежда българите срещу Византия но в 991 г. е пленен от ромеите. Умира след 6 г. плен. |
Цар |
Самуил* |
Комитопули, вероятно клон наДуло |
— |
997 – 1014 |
След като е коронясан от Патриарха и римският папа потвърждава императорската му титла, утвърждава отново българското господство над Сърбия, завладява Улцин, Котор, Далмация и Босна. Превзема и Одрин, Тесалия с Лариса, Епир. България отново се простира на три морета. Не издържа на трагичната гледка от садизма на Василий ІІ Българоубиец, ослепил 10 000 български пленници. Смята се, че получава инсулт и умира. |
Цар |
Гавраил Радомир* |
Комитопули, вероятно клон наДуло |
— |
1014 – 1015 |
След неуспеха при Беласица разбива войската на солунския дук, а самия него убива и въпреки тежката ситуация настъплението на ромеите е отбито. Неговият братовчет Иван Владислав, когото Гавраил Радомир спасява от екзекуция, влиза в заговор с ромеите и го убива. |
Цар |
Иван Владислав* |
Комитопули, вероятно клон наДуло |
— |
1015 – 1018 |
Загива в бой, обсаждайки Драч. |
Княз |
Пресиян II* |
Комитопули, вероятно клон наДуло |
— |
1018 |
Противопоставя се на предаването на България под Византийско владичество и се отбранява на планината Томор. Оставен без подкрепа от изменилите на страната си българските боляри, той прекратява съпротивата и става първо ромийски благародник, а после се замонашва. Умира в 1061. Гробът му е открит в днешна Словакия. България пада под Ромейска власт. |
|
Цар |
Петър II(Делян) |
Комитопули, вероятно клон на Дуло |
— |
1040 – 1041 |
|
Цар |
Петър III(Константин Бодин) |
Комитопули, вероятно клон на Дуло |
— |
1072 |
|
|
Цар |
Петър IV(Теодор) |
Асеневци |
— |
1185 – 1197 |
|
Цар |
Иван Асен I(Белгун) |
Асеневци |
— |
1190 – 1196 |
съвладетел |
Цар |
Иванко |
Асеневци |
— |
1196 |
узурпатор |
Цар/Крал |
Калоян(Йоаница) |
Асеневци |
— |
1197 – 1207 |
Признат за крал от папата. Пленява император Балдуин. |
Цар |
Борил |
Асеневци |
— |
1207 – 1219 |
Според някои е узорпатор. |
Цар |
Иван Асен II |
Асеневци |
|
1218 – 1241 |
Разбива Теодор Комнин. Обсажда Константинопол. България отново е на 3 морета. |
Цар |
Калиман I Асен |
Асеневци |
— |
1241 – 1246 |
регентски съвет |
Цар |
Михаил II Асен |
Асеневци |
— |
1246 – ок.1253 - регентски съвет, начело с Ирина Комнина
ок. 1253 - 1256- самостоятелно управление |
|
Цар |
Калиман II |
Асеневци |
— |
1256 |
|
Цар |
Ростислав Михайлович |
тъст на Михаил II Асен |
|
1256 - 1261 |
Коронясан в Търново, но се оттегля в имението си в Срем, а после в Чернигов, като запазва титлата си. |
Цар |
Мицо Асен |
Мицо / Асеневци |
— |
1256 – 1263 |
След 1257 г. мести резиденцията си в Преслав, подкрепян от Византия. |
Цар |
Константин I Асен |
Тих / Асеневци |
— |
1257 – 1277 |
|
Император |
Яков Светослав |
Асеневци |
— |
1262 - 1276 |
Деспот, зет на Иван Асен II, управител на Видинската област, обявил се за император. |
Цар |
Ивайло(Иваил) |
? |
— |
1278 – 1279 |
Според едни не е от болярско потекло, според други е дребен болярин, управител на Овеч, дн. Провадия |
Цар |
Иван Асен III |
Мицо / Асеневци |
— |
1279 – 1280 |
|
Цар |
Георги I Тертер |
Тертеровци |
— |
1280 – 1292 |
|
Цар |
Шишман I |
Шишмановци /Асеневци |
— |
1280 - 1313 |
Видински деспот, наследник на Асеневци. Обявява се за цар, но признава върховенството на Търново. |
Цар |
Смилец |
Смилец |
|
1292 – 1298 |
|
Цар |
Иван „Смилец“ |
Смилец |
— |
1298 – 1300 |
регентски съвет, начело със „Смилцена“, а по-късно с деспот Елтимир |
Цар |
Чака |
татарин, потомък на Чингис Кан /Тертеровци |
— |
1299 – 1300 |
|
Цар |
Теодор Светослав |
Тертеровци |
— |
1300 – 1321 |
|
Цар |
Михаил |
Тих / Асеневци |
— |
1301 |
Син на Константин I Асен и Мария Палеологина. Титлата му е призната от Византия, но загива в сражение с Теодор Светослав при Овеч. |
Цар |
Георги II Тертер |
Тертеровци |
— |
1321 – 1322 |
|
Цар |
Михаил III Шишман Асен |
Шишмановци /Асеневци |
— |
1323 – 1330 |
|
Цар |
Иван Стефан |
Шишмановци /Асеневци |
— |
1330 – 1331 |
|
Цар |
Иван Александър |
Шишмановци(Срацимировци) |
— |
1331 – 1371 |
|
Цар |
Белаур |
Шишмановци /Асеневци |
— |
1331 - 1336 |
Брат на Михаил III Шишман. Реално управлява Видинската облат, но е отстранен след война с Търново. |
Цар |
Михаил Асен |
Шишмановци /Асеневци |
— |
1336 - 1354 |
Син на Иван Александър, обявен за съцар в Търново. |
Цар |
Иван Асен IV |
Шишмановци /Асеневци |
— |
1336 - 1354 |
Син на Иван Александър, обявен за съцар в Преслав. |
Цар |
Шишман II |
Шишмановци /Асеневци |
— |
1341 |
Син на Михаил III Шишман. Титлата му е призната от Византия, но прекарва живота си в емиграция. |
Цар |
Иван Шишман |
Шишмановци(Срацимировци) |
|
1371 – 1395 |
|
Цар |
Иван Асен V |
Шишмановци(Срацимировци) |
— |
1371 |
Брат на Иван Шишман, известен и под името цар Ясен. |
Цар |
Иван Срацимир |
Шишмановци(Срацимировци) |
|
1336 – 1355 -съцар
1355 - 1396 - самостоятелен владетел |
Управлява във Видин. |
Цар |
Константин II Асен |
Шишмановци(Срацимировци) |
|
1396 – 1422 |
Управлява във Видин с прекъсвания. Умира в Белград в 1422 г. |
|
Цар |
Шишман III |
Шишмановци(Срацимировци) |
— |
1598 |
|
Княз |
Ростислав Стратимирович |
Шишмановци(Срацимировци) |
— |
1686 |
|
Крал |
Карпош |
— |
|
1689 |
|
|
Княз |
Александър |
Батенберг |
|
17 април 1879– 26 август1886 |
|
Княз |
Валдемар Датски |
Олденбургови, (Дания) |
|
29 октомври1886 |
Избран за княз от III ВНС, но отказва да заеме престола. |
Княз /
Цар |
Фердинанд |
Сакскобургготски |
|
7 юли 1887 –22 септември1908 - княз
22 септември1908 – 3 октомври 1918- цар |
|
Цар |
Борис III |
Сакскобургготски |
|
3 октомври1918 – 28 август 1943 |
|
Цар |
Симеон II |
Сакскобургготски |
|
28 август 1943– 15 септември1946 |
Управлява с регентски съвет. |